Годината на скритите медийни фалити

Доц. Георги Лозанов* пред „Капитал“, брой 51, 27 декември 2003
интервю на Велислава Попова

Ако търсим медийния образ на 2003 г., кои са основните му физиономии?

- През тази година се задълбочи, дори стана драстична тенденцията, която е свързана с ниската степен на информативност на медийното говорене. Информационният пласт много се свива. Този процес ескалира заради т.нар. заклинания на мълчанието. Двете основни фигури в политическия живот в предишния и в настоящия период - Иван Костов и царят, всъщност бяха дали заклинания за мълчание. Това е важно не само като персонално поведение, важно е като характеристика на публичността. Когато Костов наруши тази норма, беше подложен на медийни екзекуции. Приели сме конвенцията на мълчанието, а той изведнъж проговаря. Демократичен нонсенс е да свързваш политическата отговорност с политическото мълчание. Политическата отговорност е способност да отговаряш на въпроси. Думата отговорност трябва да се разбира буквално - който не отговаря, е безотговорен... Това стесняване на информационната база на медийното говорене води след себе си едно известно последствие - фикционализация на медийните разкази. Те започват да компенсират чрез въображаеми образи отсъстващата информация. Има поне три линии на този процес. Първо изчезването на вечерните коментарни предавания и изместването на политиката в сутрешните блокове. Коментарното предаване стъпва на сигурно, на нещо, което се е случило и разгръща коментарни планове. Предавания като „Панорама“ например просто изчезват. Вън от собствените им персонални и програмни стратегии те изчезват като факт. Сутрешният блок има друг тип комуникативен модел - той е сервизна информация. В него политическото говорене може да е на ръба на клюката. Нямаш нужда да имаш предварителна тежест на аргументацията и фактологична обоснованост и легитимност на говоренето - минаваш между другото и казваш. Това има и позитивна страна - получи се почти втори телевизионен праймтайм - сутринта. Не трябва да забравяме кой е авторът - Милен Цветков. Той създаде, разработи го, видя се, че това е територия, на която може да се говори много по-широко и много по-ангажиращо, отколкото с традиционната сервизна информация. Така че Милен Цветков го разработи, но по неясни причини беше изхвърлен. Човекът, който го усвои и го емблематизира, беше Георги Коритаров. Коритаров е, така да се каже, осъзнат или неосъзнат борец срещу конвенцията на мълчанието. Задава един въпрос и настоява страшно много събеседникът да отговори на този въпрос. И в тези предавания има драматургия, защото събеседникът не иска да отговори.

Затова ли нова „Нова тв“ потърси журналист като Валери Найденов, въпреки че биографията му е в пресата?

- Няма начин да минеш без сутрешен блок. „Нова тв“, когато й изчезна сутрешният блок, започна и тя самата някак си да изчезва. Сутрешният блок на БНТ не може да върши тази работа, да оползотвори новата ситуация, но това е свързано с общия нисък програмен потенциал на БНТ. Другият резултат от свиването на информационния пласт е падането на тиражите на вестниците. Защото основният чист информационен поток върви през електронните медии - вечерта си го чул по телевизията. За да имаш възможност през вестниците да осъществяваш интензивна комуникация, трябва да има много широк информационен терен, да ти е останало нещо. Вестниците се задъхват от информационен недостиг. Нямаш какво да чуеш утре, ти дори вечерта нямаш още какво да чуеш, та камо ли утре какво да научиш допълнително. Все повече се чувстват дефицитът и невъзможността да се случи качествен вестник и качествена преса, защото качествената преса е фактологично обоснована преса. Като няма фактологично движение, каква фактологична преса.

В същото време се разшири нишата на жълтите издания...

- Това вече е вторият процес - фикционализацията. Жълтите издания, лайфстайл и всякакъв тип списания, електронната медиа и играещите предавания - от игрите до шоуто - основната комуникация върви през тях. Гражданската функция на медиата силно спада за сметка на забавлението и играта, която може да бъде оценявана двойствено. От една страна, това е модерното развитие на медиата. От друга - в посткомунистическо общество медиата има много сериозни граждански ангажименти във връзка с преструктурирането на публичността, което не само не е завършила, а и доколко е започнала, е неясно. БНТ също се опита по своя безпомощен начин да вкара социалната и политическата проблематика през по-отворени шоупрограми - „По-добре късно, отколкото никога“ или „Цялото кралско войнство“, но те бяха пълна катастрофа. Имаше някакъв опит, някаква интуиция, но не се състоя. Освен това беше противозаконно, когато се изважда във външни продукции основният публицистичен обем - което в най-силна степен личи във „Всяка неделя“.

Този тип програми не са ли по-скоро търсене на отговор на „Шоуто на Слави“?

- Да. Слави е много важна фигура, защото е емблема на факта, че само фикционално раздвижено, разиграно, може да се представя случващото се. Друга гледна точка - фактологична - няма. Затова Слави се превърна в официоз. Слави всъщност създаде матрицата на това фикционално и игрово поднасяне на основната социална и обществена проблематика. В такава ситуация това е комуникативната форма. Всичко друго е измъчено усилие, в което накрая, като кажеш първата дума, не можеш да кажеш следващата, защото няма как да я кажеш. Така следващата дума вече трябва да е игра, да е пародия на невъзможността ти да я кажеш. И заради това тези форми се развиват и Слави успя абсолютно еднозначно да се превърне в монополиста на този тип телевизионно и медийно поведение. И сега непрестанно някой се опитва да разбие монопола и няма успех. И дълго няма да има, защото Слави започна да го прави отдавна. Има голямо значение тези позиции да имат биография. Слави има биография за това поведение, добра, лоша, през чалгата, но има. Какво представляваше водещата на „По-добре по-късно, отколкото никога“ - като че ли си я изрязал от списание и си я залепил на екрана. Третото доказателство за фикционализацията, което е най-мрачно, е, че през последната година имаме отново мощно развитие на черния фикционален разказ - бандитите, убийствата... Като този разказ вече започна да произвежда една най-крайна форма на негативна етика. Едно общо очакване, че бандитите ще се избият помежду си и по този начин ще се възстанови социалната справедливост. Това е очакване, че престъпността дори ще поеме и правосъдието. Светлото не може да роди нищо, всичко, което се случва, и правосъдието върху самия бандитизъм дори е ангажимент на бандитизма. Това е абсолютно невъзможна картина на социален модерен свят - тя е пълна фикция, нещо абсурдно. Обществото се оплита в тази мрежа на черна фикция... Това е картината. Всичко в България, включително и политиката, се превръща в сенчесто. Основният проблем е, че медиата не може да просперира, когато не върши основната си демократична функция: да прави хората свидетел на онези, които взимат решения, които след това ще се стоварят върху техния гръб, т.е. да им показва в момента, в който се взимат, и мотивацията, в която се взимат решенията, в които после те живеят. Когато медиата не може да върши това, тя е в демократичен колапс. Сенчестата политика, сенчестата икономика са обратното на това. Ти взимаш решенията някъде в мазето, в подземието, а после те идват върху хората само като следствие. И медиата в този смисъл е едно изключено трето, от което няма нужда.

Какво се случи на медийния пазар през 2003 г.?

- Случи се това, което отдавна се очакваше - дойде годината на скритите фалити. Особено в радиото, но и в кабелните телевизии. Стана ясно, че този рекламен пазар не може да издържа това медийно пространство. Винаги е стоял проблемът, че след като рекламният пазар е по-малък, а медийният пазар е по-голям, влизат капитали от другаде. Естествено, че това другаде е сенчестата икономика. Моето чувство е, че сенчестият бизнес интерес вече се е разпределил. Ясно е, че остават медии, които са извън сенчестия интерес, извън възможността да участват конкурентно в разпределянето на рекламния пазар и те започват да изчезват от медийната карта. Нито има реален законообоснован механизъм за фалитите обаче в медиите, нито това още е стигнало до колективното съзнание на професионалната и бизнес сферата в областта на медиите. И тези фалити затова са скрити и необявени, те са фалити през надеждата, че това може да се размине, и вървят едни практически окрупнявания, сливания на медии. Големият проблем в тях е, че това води до монотонност на средата.

В електронните медии следва окрупняване, но в печатните по-скоро търговия с редакционна политика...

- Това е и причината за този сенчест интерес към медиите. Той оставя особено музикалните радиоформати на произвола на съдбата и те си фалират, сливайки се и окрупнявайки се. Тежък проблем е, че досега и според мен това е активна политика, не се въвеждат някакви антимонополни специализирани норми за медиите. Никой не иска да постави дори въпроса аз мога ли да имам три вестника, три телевизии и една национална радиоверига например. Това, че не се мисли в антимонополна норма средата, е, защото практически няма никаква прозрачност на капиталите в медиите и никога не знаеш каква е реално ситуацията, та върху нея да имаш норма, за която да имаш надежда, че ще бъде справедлива. Не знаеш какво регулираш. То е скрито. Имаше един опит, който пропадна, през Закона за достъп до информацията поне да изисква медиите да дават публична информация за източниците на финансиране и за капиталите, което е абсолютно задължително според мен. Защото, след като правиш медиа и продаваш стока, която има пряко отношение към свободата на словото, е нормално това да може да се проследи от самото начало, от генеалогията на посланието в икономически смисъл. Пазарът в момента се изправя пред три много сериозни нормативни необходимости - от антимонополно законодателство в медиите и формите му. Второто е норми, свързани с генеалогията и чистотата и прозрачността на капиталите. И третото е усилването през медийния закон на значението на формата. Форматът трябва да е нещо неизбежно, което не можеш да променяш произволно, защото иначе средата губи плурализма си.

Блокираното лицензиране попречи ли на медийното развитие?

- Това е проблемът на регулацията. За мен има фатални последствия, че не се лицензира две години. От гледна точка преди всичко на легитимността на сектора. Преди шест години, когато влязох в медийната регулация, думата пират, свързана с медиите, беше най-често употребяваното понятие. Сега законово се произвежда пиратство. Ето последните поправки в медийния закон - шегувах се, че има три типа медии - лицензирани, регистрирани и никакви, и това е законообосновано, oтново чувството, че ти може да си извън закона и въпреки това да имаш своето място и своите права, се възстанови. Това е най-непростимият резултат в развитието на регулацията в последния период. Основата на това е свързана с начина на създаване на регулатора - през посредници, които да гарантират, че той ще се подчинява на определена политическа логика, после бунта на посредниците, после снемането на тъй нареченото политическо доверие от регулатора и после наказанието за снетото доверие със спирането на лицензирането, което е наказание за целия сектор. Това е най-мрачният монумент, изграден на територията на регулацията. Това превърна регулаторния орган в пародия. Вярно, че той винаги е имал склонност да бъде пародиран, но сега не само във вестниците, а и в самия текст на закона е пародиран органът: ти ще лицензираш, но няма да лицензираш.

Лицензирането на „Нова тв“ дава шанс за някаква саморегулация на пазара...

- Да, това е много важно, но начинът, по който стана, беше свидетелство за цялата тази нелегитимност. И на тях самите не им дава самочувствие, а обратното - превръщаш един субект в заложник на всякакъв тип натиск. „Нова тв“ се разви много мощно програмно, когато беше в разкрачено положение, преди да вземе лиценз. А за да получи лиценз, тя трябваше да започне да се отказва от собственото си програмно развитие. Тя може да започне да се развива, разбира се, ако получаването на лиценза не е скрито обвързано с непосилни ангажименти, със суисидални ангажименти - ти ще си жив, ако непрестанно по малко се самоубиваш. Надявам се, че виталността на медиата ще преодолее тази формула.

Какво бележи работата на СЕМ през 2003 г.?

- Този СЕМ започна от една голяма политическа офанзива с уволнението на Лили Попова и сега след две години завършва с една втора голяма политически мотивирана офанзива - спирането на тв „Ден“. Надявах се, че след като е започнало така, развитието на СЕМ ще е оттласкване от това поведение.

Ще си ли позволите ли прогноза за 2004 г.?

- Най-важната стъпка е нов закон. Така се забатачи работата, такова затрупване от проблеми, в които всяко решение всъщност удвоява проблема, че трябва да се препострои къщата. БНТ е кентавър на частна и държавна телевизия без никаква обществена перспектива. Най-малкото, което законово трябва да се направи, е държавната и субсидия да се свърже пряко на ниво секунда/минута с изпълнение на предавания за обществена поръчка. БНТ да получава ангажимент да направи толкова културни предавания, толкова за групи в неравностойно положение и т.н. и да се бюджетира от държавата само това. За да може БНТ да не е всъщност един фалшив играч, който с парите за обществена дейност играе на рекламния пазар. Само такъв подход може да даде някаква равнопоставеност в областта на конкуренцията. Освен това БНТ вече създаде една хленчеща позиция и успя да я лансира. Постоянно да хленчи, че тя е зле финансово, въпреки че тази телевизия има най-голямото натрупване на ресурс. Непрестанното обвинение е може ли да се прави нов закон, за да се махне Кирил Гоцев. Може, за да се махнат въобще всички онези задръжки, тази медиа най-после да става обществена, а ако няма да става обществена, както съм казвал - да се приватизира, да не деградира към държавна, защото това е най-лошият сценарий. Иначе медиите, чиято функция е да дават видимост на местата, където се взимат решения, т.е. да освобождават обществото от непрозрачността, самите те ще станат все по-голям източник на непрозрачност. Ако медиите влязат в зоната на непрозрачността, шансът някога да излезем от нея свършва... Освен това опитът за някакво професионално балансиране и достойно поведение през следващата година в областта на медиите и регулацията ще става все повече персонално опасен във връзка с влизането на медиите в сенчестата част. Преди в НСРТ говорих за това, че не може да влизат капитали на силови групировки, това беше норма, на никого не му хрумваше, че това не може да бъде тема. Сега това е забравен проблем - какви са капиталите, какъв е техният произход. Ако някой се опита да говори, ще влезе в много тежки битки.

* „Георги Лозанов е като „бръмбар“ в СЕМ - не ги оставя да си вършат задачките скрито, на тъмно...“ - така преди време управител на медиа, сравни ролята на Лозанов в медийния съвет. След шест години в медийната регулация доц. Лозанов ще напусне СЕМ, след като отпадна при ротацията.