Георги Лозанов, член на СЕМ : Страшно е, че в медиите се намесват престъпни средсва

интервю на Андриана Михайлова, вестник "Сега", 29 юни 2002

Г-н Лозанов, има ли причини да бъде сменен генералният директор на БНТ Кирил Гоцев?

Точната дума не е причини, а основания. Мониторингът показа, а Съветът за електронни медии почти единодушно реши, че външната продукция "Всяка неделя" в продължение на няколко предавания нарушава закона. Но отговорността за това не носи външният продуцент, а операторът БНТ, представляван от генералния директор. Така че не аз или СЕМ заплашва мандата на Гоцев, а Кеворкян. И ако са верни подхвърлянията, че именно Кеворкян е настоявал Гоцев да стане генерален директор, ситуацията става малко като при Тарас Булба: "Аз те създадох, аз ще те убия". Кирил Гоцев е приел да управлява медията по закон, който не допуска външни продукции да се занимават с политика и икономика. Може и да не му харесва, но е факт, условие на задачата. Освен това онзи, който трябва да прецени дали в съдържанието на предаването има политика или икономика, не е нито "Всяка неделя", нито Марковски, нито Кеворкян, нито дори директорът Гоцев, а СЕМ. Затова не виждам правна възможност нарушението да продължава, а Кирил Гоцев спокойно да си стои на поста.

А не е ли по-важно дали са верни фактите, които се изнасят в предаването?

Работа на съдебната система е да прецени това. Нашата работа в СЕМ е да следим дали медийните инструменти се използват според "упътването", дадено в закона. Признавам, че преди появата на "Всяка неделя" се питах дали ограничаването на съдържанието на външните продукции помага на независимостта на БНТ, след като тя самата често се оказваше политически зависима. Когато БНТ стои на позициите на властта, защо поне през външните продукции да не влизат някакви различни гледни точки? Но като гледам с какъв вледеняващ монологизъм "Всяка неделя" въведе икономическата тема, започвам безрезервно да приемам основанията на законодателя. А те са съвсем ясни: външният продуцент не може да използва обществената медия за защита на собствените си частни икономически или политически интереси, без значение колко легендарни са те. Това просто е незаконно присвояване на обществен ресурс в особено големи размери.

Тезата на Гоцев е, че всичко в живота е политика и икономика.

Аз съм философ и добре знам, че ако някой си постави подобна цел, всяко понятие може да се разшири дотолкова, че да загуби смисъл. Затова законодателят е предвидил специализиран орган, който да прилага закона, а оттам и да поставя граници на записаните в него понятия. Работата на генералния директор е да се съобразява с тези граници, а не да пише надомен тълковен речник. Освен това в случая няма много място за тълкувания: приватизация, капитали, работни места, профсъюзи, сделки, открити и закрити производства - ако това не е икономика, кое да е? Така че струва ми се тук има опит под съмнение да се постави не просто една разпоредба на закона, а въобще здравия разум в медийната регулация.

Но въпреки това имаше скандал заради отказа на "Всяка неделя" и "Актуално" да дадат право на отговор на засегнатите приватизатори на "Каолин".

Да, защото този случай, от предаване в предаване, от "Всяка неделя" в "Актуално" и обратно, се превърна в безпрецедентна черна медийна кампания, която най-меко казано не се интересува от гледната точка на засегнатите. Дори да са извършили най-големите нарушения в приватизацията, те имат елементарното човешко право на защита. И във военните трибунали подсъдимите имат защитник, а в БНТ нямат. Позицията на авторите на "Всяка неделя" е, че тези материали били журналистическо разследване. Достатъчно е обаче да прочетат не друго, а един криминален роман, за да видят как стават тези работи - следствието първо изслушва всички свидетели и заподозрени и чак след това прави изводи, а не обратното - набиване в главите на зрителите чрез националния ефир на предпоставена теза. Да не говорим, че медията, особено обществената медия, особено пък една външна продукция в обществената медия, нито е съд, нито й е позволено да бъде съд. Нейният дълг, а и нейната компетентност, не е да издава присъди, а да информира зрителя за всички значими гледни точки по една тема. Другото е посегателство върху неговото конституционно право на информация. Въпреки това обаче, все се появява някой, който в националния ефир започва да се прави на "велик съдия". Преди такава тенденция в политически план имаше в предаването "Гласове" и аз пряко го заявих в самото предаване. Сега тя се появи още по-драстично във "Всяка неделя", но в икономически план. Разбирате ли, тук, доколкото мога да преценя, вече не става дума само за нарушение на ЗРТ, но и на човешки права. Защото тази кампания създава общо чувство на драматизъм в социалния свят - излиза, че ако медията си набележи жертва - сега едни, после други, те няма как да се защитят. Затова лично аз всяка неделя изпадам в омерзение.

Няколко от решенията на СЕМ стигнаха до съда. Това не подлага ли под съмнение авторитета ви като надзорен орган?

Аз не се притеснявам от това, защото съдът е естествено продължение на регулацията. За мен е важното съдът да потвърждава решенията ни. Съдиите представляват външна критическа гледна точка по отношение на нашата работа. Ако делата започнат да дават много негативни резултати, значи има грешка в начина, по който съветът прилага закона. По-тежкият проблем за мен е другаде - въпреки моите многократни настоявания СЕМ така и не реши, че "Актуално" нарушава изискването за плурализъм в едно предаване - изискване, току-що прието от законодателя с особен апломб. "Актуално" беше замислено изцяло в разрез с него - да представя само една гледна точка, и то на институциите. След като не го санкционира, СЕМ фактически негласно изтри тази норма от закона. Сега, ако не съумеем да приложим забраната за политика и икономика във "Всяка неделя", сме на път да унищожим още една опора за обществения статут на медията. Непрестанно говорим, че в България все още няма обществени медии, а заедно с това сами, с действие или бездействие, ги унищожаваме.

А защо СЕМ допуска това да се случва?

Трудно ми е да дам отговор от името на СЕМ. Той е колегиален орган, което значи, че 9 души в нестихващ дебат оформят някаква обща позиция. Напоследък като ме попитат какво точно работя, отговарям: карам се.

А нужно ли е въобще да дебатирате върху общоприети професионални норми?

Е, все пак накрая дебатът за "Всяка неделя" даде някакъв резултат. Има и друго - щом обществените медии у нас все не могат да се случат, значи, че няма нищо общоприето.

Има ли вероятност частни интереси да влияят върху поведението на членовете на СЕМ?

Нямам право на подобни изводи. Когато говоря за частни интереси, го правя хипотетично и от гледна точка на законодателството. Не бих защитавал нито интересите на Кеворкян, нито тези на "Каолин". Не ми е работа. Разсъждавам единствено от гледна точка на медиите и аудиторията, но имам самотното усещане, че тези, които се интересуваме от подобна гледна точка, сме кризисно малко. А и да ви кажа, след като в съда е подадена фалшива молба (по делото на Димитър Цонев срещу избора на Кирил Гоцев, заради която то беше прекратено - б.а.), вече не сме участници в обща игра. Не може в единия край на дъската да говорим, като някакви патетични наивници, за обществени медии и професионални стандарти, докато на другия край дребни мошеници да се занимават с документни измами. Аз вече наистина се плаша, защото проблемът излезе от медийната реалност, от света на думите и образите, и влезе във физическата реалност, в света на нещата, при това с престъпни средства. Утре може по същия начин да ми сложат хероин в чантата с документите и това да бъде поредният ход от играта на медийна регулация. Започва да ми става страшно. Някак тихомълком, като че ли нищо, се появява нов престъпен хоризонт...

Вие имате ли обяснение за това?

Нито имам обяснение, нито искам да го търся - аз се занимавам с медии, а не с измами и продължавам да вярвам, че това не е едно и също. Но щом се пипа толкова грубо, може да се предположи, че някъде в невидимата част на спектъра се сблъскват големи икономически интереси. И преди бях казал: не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.

Според Гоцев обаче втренчването в БНТ се превръща в кампания, която пречи за нормалната работа на медията.

Хайде, хайде! Аз не мога и не искам да следя задкулисните схватки в БНТ, съдя за работата им според това, което виждам на екрана. Какво направи Кирил Гоцев с програмата, откакто е директор? 2 от 3-те нови предавания, които пусна - "Актуално" и "Всяка неделя", започнаха със скандални нарушения на ЗРТ. Един от мотивите Кирил Гоцев да поеме поста е, че е силен мениджър. Той наистина обича да говори за икономика и техника, но все твърди, че телевизията е пред фалит, въпреки че е с най-големия бюджет от всички медии; че е финансирана от държавата, а играе и на рекламния пазар. Попова ни ругаеше, но поне не се оплакваше непрекъснато, че няма пари. Как се справяше тя със същия бюджет, след като според общото мнение беше слаб мениджър?

Отново се обсъжда дали обществените медии трябва да се финансират чрез реклами. Вие какво смятате?

БНТ и БНР трябва да играят на пазара заедно с търговските медии не толкова по финансови, колкото по програмни причини. Иначе ще загубят рефлекс и комуникативност, ще застинат - БНТ и без това има склонност сама да се превръща в държавен ефирен официоз. И обратното, другите две национални ефирни медии - bTV и Дарик, така са лицензирани от НСРТ, че да са длъжни да играят на полето на обществения интерес.

Щом обществото финансира БНТ и БНР, не трябва ли да има по-ефективни механизми за контрол върху продукцията им?

Отдавна настоявам, че силната структура трябва да е управителният съвет, а генералният директор да бъде само изпълнител на неговите решения. Така пирамидата ще се обърне и няма обществените медии поразително да заприличват на сърдития си шеф. СЕМ трябва да избира не генералния директор, а управителния съвет. По време на отчета си Кирил Гоцев представи една нова структура в БНТ, която добре разделя административната от програмната работа, но засега това има видимост само върху листовете, които ни раздаде, но не и върху екрана.

А какво мислите за предложението на Медийната обсерватория да се сменят членовете на СЕМ при доказани в съда нарушения на закона?

Аз харесвам идеята всеки член на СЕМ да носи индивидуална отговорност за вота си, но доколкото органът е колегиален, тази отговорност е само морална. Засега не е намерена ефективна формула, по която тя да се превърне и в отговорност по ЗРТ. Предложеният механизъм не е подходящ, защото увеличава възможностите за влияние върху членовете на СЕМ от страна на институциите, които са ги избрали или назначили.

Законът непрекъснато се променя на парче. Не е ли време текстът да се преработи като цяло?

Не може да се говори за изцяло нов закон, защото основните принципи и процедури ще са си все същите. Важното е по текстовете да се работи в перспектива, а не, както обикновено, да надделяват ситуационните решения. Освен това има поне две тенденции в развитието на медиите, които все още не са влезли в дневния ред на нашето законодателство - новите технологии, т.нар. цифровизация, и налагащото се в европейското законодателство по-либерално отношение към рекламата. Ние продължаваме да я ограждаме със сигнали отпред и отзад, да я затваряме в програмни резервати, вместо да използваме по-нови и по-креативни форми. Важното е законът да търси отговори на въпросите, поставени от професионалното въображение, а не от нашите дребни свади... Макар че, ако генералните директори на обществените медии бяха избирани с квалифицирано мнозинство от регулаторния орган, както от години настоява неправителствената общност, едва ли някой от досегашните шефове щеше да е същият. Не знам кои щяха да са на техните места, но със сигурност изборът им щеше да е продукт на далеч по-задълбочен професионален дебат.