666-то

вестник "Култура", брой 2 (2304), 16 януари 2004 г.

Последната "Всяка неделя", в чест струва ми се на 25-годишнината от предаването, трябваше да помири Лили Иванова със Слави Трифонов, което, както разбраха над 1 700 000 зрители (според пийпълметричните проучвания), не стана. Певицата не го пожела. Друг въпрос е: какъв е смисълът на разправията между две звезди. При добро желание в нея можем да провидим някакви по-общи културни напрежения: поколенчески (между застаряващи синове и неудовлетворени родители), естетически (между чалга и естрада), граждански (между съпротива и конформизъм) и пр., но може, което вероятно би било и по-честно, да приемем цялата работа като лична закачка на границата между клюката и досадата. По-важното е, че несъстоялото се помирение с издайнически маниеризъм илюстрира две "професионални" особености на предаването и неговия водещ: манията му да играе ролята на арбитър, да раздава справедливост в ефир и неспособността му да го прави, когато и двете страни са на масата.Всъщност, тази неспособност е резултат не толкова на личен недъг, колкото на самата природа на медиата, която за разлика от съда или храма не търпи финални истини, а само сменящи се, конкуриращи се и сблъскващи се гледни точки, не позволява на своите лица да бъдат съдници, а само посредници. Другото е телевизионна карикатура, при това няма нужда да е рисувана от Борис Димовски. За да го постигнеш, "без да ти мигне окото" трябва да се откажеш от основната ценност на занаята си - плурализма, и предварително да изолираш едната страна. А и това не е достатъчно - трябва да я демонизираш, да издириш всеки, който е готов да го направи, ако се разсее, трябва да му размахаш пръст, ако пак не ти свърши работа, трябва да си я свършиш сам. За да заемеш позата на екранен съдник, първо трябва да организираш "медиен апокалипсис", да създадеш някаква осъвременена гротеска на Писанието, в която да се окажеш агент на 666-то, "та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е мъдростта. Който има ум нека пресметне числото на звяра, понеже е число на човек, и числото му е 666." (Откровение от св. Иона, 13:17-18)
Говоря, разбира се, за станалите христоматийни кампании на "Всяка неделя" срещу "отсъстваща страна", преди срещу кръга "Капитал", сега срещу бившия премиер Костов; говоря за незаконната власт, която посредникът придобива, докато се прави на съдник. И не е толкова важно дали после я разменя на "черната борса" за друга власт, пари и пр. или си я отнася вкъщи, за да й се любува на лунна светлина. По-важното е, че това е кражба на власт, защото само привидно четвъртата власт прилича на "класическите" власти - изглежда, че медиите властват върху аудиторията си, всъщност тя принадлежи тъкмо на аудиторията, на крайния потребител, на отделния човек, особено ако медиите са обществени. Така че всяка неделя кражбата е от всеки от нас.